Геология
Триградският карстов район е един от най-големите в Родопите. Той се намира в горното течение на река Въча и нейните притоци. Разположен е в източните части на Велийшко - по билото на Мурсалица. Високите части се характеризират с плавен заоблен, на места платовиден релеф в междуречните масиви. Долините на реките са каньоновидни, със стръмни, скалисти склонове.
В тази част на Родопите са разпространени предимно метаморфни и магмени скали (Кожухаров и др., 1992; Кожухаров и Димитрова, 1992). За формирането на карета с най-голямо значение са мраморите, които са с най-голяма площ на разкритие и разпространение. Дебелината им достига до 1600т. Те лежат върху гнайси и шисти с палеозойска възраст. В западните части върху мраморите са риолитите на олигоценската ефузия. Целият скален комплекс е процепен от различно големи гранитни тела, които на запад прехождат в Барутин-Буйновския плутон.
В тектонско отношение районът попада в Южно Родопската синклинала (Боянов, Кожухаров, 1970). Ограничена е от север от Широколъшкият разлом, на който южният блок е пропаднал на около 5000 м. По същество синклиналата представлява голям грабен, който е усложнен от множество разломи и по-малки гънкови структури, главно с северозапад - югоизточна посока (посоката на Широколъшкия разлом). На места са се оформили и грабеновидни понижения запълнени с палеогенски езерни и алувиално-пролувиални отложения.
Триградският район се характеризира с валежи, изменящи се съобразно надморската височина от 692 до 1,394мм (cp. 953мм - стойност по-висока от средната за България). В мраморните терени една част от валежа се оттича повърхностно и участвува във формирането на речния отток, а другата по-голяма част се инфилтрира в разнообразните карстови форми и попълва запасите на подземните води. От друга страна реките, започващи извън разкритията на мраморите Буйновска, Триградска, Чаирска, Мугленска (всичките заедно оформят река Кричим), с навлизането си в окарстените скали започват да губят водите си в губилища по речните им корита. Най-типични са губилищат а на река Мугленска, където изчезва целия й отток. С навлизането си под земята водите започват да се движат към изворите разположени най-често на тектонски нарушения, подпиращи подземните води (Яранов, 1959; Бецински и др., 1972). Най-големите карстови извори в района са разположени по поречието на реките Кричим и Широколъшка при селата Настан и Беден. Това са най-ниските коти на разкритие на мраморите на повърхността. Мястото им се определя от контакта между мраморите и неокарстяващите се протерозойски скали. Последните служат като праг, зад който се е оформила голяма наситена зона. Тук са разположени и най-големите карстови извори (изворите при село Настан, при Тешел, извор "Вриса" при с.Беден и други извори по река Широколъшка). По поречието на р. Кричим и притоците й има и други карстови извори. Те са разположени приблизително на нивото на реките. По-важни от тях са изворите при с.Мугла, по река Чаирска, изворите Кайнаците, разположени по р. Буйновска.
Разнообразният геоложки строеж дава значително отражение върху морфологията на релефа на района. От карстовите форми преобладават карите и карните полета, въртопите, валозите и карстовите долини (сухи, слепи и ждрела). В околностите на селата Ягодина, Триград, Жребево и Чамла са формирани и типични ували. Тук се намират и най-живописните карстови ждрела в България - Триградското и Буйновското (Райчев, 1979; Райчев, Райчев, 1983). Голямото вертикално разчленение на релефа и наличието на дълбок ерозионен базис са причина в Триградския район да се развият едни от най-дълбоките пропастни пещери в Родопите. Общо в района досега са установени над 85 пещери и пропасти, някои от който са със значителни размери. Две от тях са благоустроени – „Ягодинската” и „Дяволското гърло” и заедно с ждрелата, в които са разположени, представляват интерес за много туристи. Пещерата „Дяволското гърло” е особено впечатляваща с входния си 40-метров водопад (в нея влиза цялата Триградска река, за да излезе след сифон малко по-надолу) и с големите си обеми. Близо до нея се намира и „Харамийската пещера”, представляваща по същество 2 пещери, свързани помежду си с 36-метрова пропаст. В някои от пещерите на Триградския район са намерени археоложки и палеонтоложки находки.
Основните населени места, с изключение на село Ягодина и махала Чамла в Триградския басейн са разположени в долините на реките. Изходен пункт за тях е град Девин, като по шосеен път се стига до селата Настан, Грохоно, Тешел, Борино, Гьоврен, Триград, Мугла. До Мугла може дасе стигне и от Смолян. От село Триград по трошено каменен път се достигеа до Кестен и Водни пад, а от Мугла - до махала Чамла.
Живописната и почти девствената природа на Триградския басейн го прави привлекателен за туризъм и през него преминава международен туристически маршрут, както и други маршрути.
Хидрогеоложки бележки (инж.Мария Златкова)
В мощната мраморна задруга на Настан-Триградския басейн се е формирал ненапорен карстов поток, с две ясно изразени зони на циркулация на водата (горна и долна подзони на насищане). Условията на движение и излизане на карстовата вода са тясно свързани с наличието на подземни прагове и грабени, запълнени с палеогенски утайки. В грабените карстовата вода е слабо напорна и от сондажите излиза на самоизлив – напр. в Тешелския грабен. Подземните скални прагове са от внедрени в мраморите гранитни дайки и от силикатни метаморфити, залягащи под долната част на мраморната задруга, а поради блоковото разломяване също се явяват подземни прегради на общия карстов поток.
За Настан-Триградския басейн има няколко особенисти:
- В мраморния комплекс са развити типични повърхностни и подземни карстови форми – пропасти, понори, валози, пещери и др. Пещерите регистрирани в този район са 167, по-големи от които са: Ягодинската – 8,500м, Извора на Кастракли – 2,200м, Ледницата – 1,500м, Дрангалешка пропаст -1,150м, Санчова дупка – 900м, Еминова дупка – 650м, Дяволското гърло – 550м, Харамийската – 500м. Подземната хидрографска мрежа в зоната на насищане е основно от канално-галериен тип, хидравлически сложна, но сравнително добре свързана. В спелеоложко отношение този район все още не е добре проучен, като се има предвид големата му площ , обилните карстови води и потенциалните възможности за намиране на големи водни пещери, свързани с карстовите извори (напр.Кичике, Извора на Кастракли и др.)
- Част от реките при навлизане в карстовия басейн получават само подхранване от карстова вода (Широколъшката), а повечето при навлизане в басейна губят изцяло водите си (Буйновска, Триградска, Мугленска, Изворска и др.). Водата се губи и появява неколкократно в коритата им, но при всяко ново появяване дебитът им се увеличава. Река Кричим, която надолу от Тешел става р.Въча започва от изворите в карстовия басейн.
- Действителната скорост на движение на карстовия поток е голяма и за отделните участъци е от 120 до 420 м/ч (по данни от проведеното осоляване на водите от Енергопроект).
Генералната посока на движение на карстовия поток е от югоизток на северозапад. Малките отклонения от тази посока са свързани с положението на подземните скални прагове. Цялата вода на карстовия поток излиза на повърхността под формата на извори със значителен дебит – от 10 до 1100 и повече л/сек. Изходите на водата са във връзка с подземни прагове. По-голямата група извори са около с.Настан, под с.Беден, при с.Тешел, с. Триград (при Рибарника), при с.Мугла. На три от големите извори са водени режимни наблюдения в продължение на повече от 10 години – каптирания при с.Настан, каптирания под с.Беден и този при старата мелница в с.Мугла.
Дебитът на Настанския извор се изменя от 246 до 1300 л/сек. (ср.500 л/сек.), на Беденския – от 297 до 2690 л/сек и на Мугленския – от 52 до 2636 л/сек (среден 230 л/сек). За другите извори, които излизат в края на басейна, коефициента на изменение на дебита е от 5,5 до 9. При площ на карстовия басейн 330 км? средния минимален подземен отток е 7,4 л/сек.км?, а средния 12,6 л/сек.км?.
Подхранването на карстовия басейн става от втичащите се в него реки и дерета, от инфилтриращите се валежи и частично от кондензационната влага, в зоната на аерация. Карстовата вода е прясна, с обща минерализация от 0,13 до 0,25 г/л, обща твърдост от 2,36 до 4,3 мг/екв и е хидрокарбонатно-калциева. Тя е силно уязвима от замърсяване. Температурата на изворите е от 7 до 11°С.
Освен студените карстови води в Настан-Триградския карстов басейн има и термална вода от пукнатинна водонапорна система. В с.Настан по разломна зона излиза възходяща вода с дебит около 40 л/сек и температура 24°С (смесва се с водата от алувия). По Беденския разлом излизат 9 извора с общ дебит 16 л/сек (каптирани) и температура 76°С. Водата е слабо въглекисела. Общата й минерализация е 1,65 г/л и е хидрокарбонатно-натриево-сулфатна. Използува се за балнеолечение (Беденски минерални бани).
Литература: 1.Антонов, Хр., Д. Данчев. Подземни води в НРБ. София, «Техника», 1980.
2. Яранов,Д. Карстовата хидрогеология на горното поречие на р.Кричим – Карстовите води България, София,Техника,1959.
